НАТУРА 2000 В БЪЛГАРИЯ

Натура 2000 е общоевропейска мрежа, съставена от защитени територии, целяща да осигури дългосрочното оцеляване на най-ценните и застрашени видове и местообитания за Европа в съответствие с основните международни договорености в областта на опазването на околната среда и биологичното разнообразие.

 Тя трябва да бъде изградена във всички страни членки на Европейския съюз и се поставя като изискване при присъединяването на страни кандидат-членки на съюза. България също трябва да състави списък от потенциални Натура 2000 места до декември 2006, които след датата на присъединяване – януари 2007 г. да станат част от Европейската мрежа.

Местата, попадащи в екологичната мрежа се определят в съответствие с две основни за опазването на околната среда Директиви на Европейския съюз – Директива 92/43/ЕЕС  за запазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна (наричана накратко Директива за хабитатите) и Директива 79/409/ЕЕС  съхранение на дивите птици (наричана накратко Директива за птиците).

Основните изисквания на двете директиви са отразени в българското законодателство чрез Закона за биологичното разнообразие (ЗБР), приет от Народното Събрание през август, 2002.
Съгласно него в страната се обявяват защитени зони като част от националната екологична мрежа. Това са места от територията и акваторията на страната, които отговарят на изискванията за наличие на важни за биологичното разнообразие растителни и животински видове, и типове природни местообитания, включени в Приложенията на Директивата за хабитатите. Списъците с природните местообитания и видовеге, за чиито местооитания се обявяват защитени зони са изброени в приложения 1 и 2 на ЗБР.

В зависимост от специфичните цели, методика и критерии при определянето на защитените зони съгласно двете различни Директиви на Европейския съюз  (за местообитанията и хтиците) процеса бе разделен на две: